ЕПИЗОД
Каруцата бавно пълзеше, понеже
не искаше споменът тежък да скъса
и знаеше - стигне ли вече Кълнежа,
затрита ще бъде съдбата й, всъщност.
Стопанинът бясно с камшика подканя
жребчето, извило протестно гръбнак.
И то не пристъпва, а цвили в закана -
гората го плаши със гъстия мрак.
Но счупи се нещо, колата простена
и мъдро запуши кантона с комин:
„Това е. Не може душа да се вземе!”-
просъсква към вятъра сивият дим.
Колата немее. Не може да плаче.
И време не е, за сълзи да текат.
Стопанинът пеш до жребчето закрачи,
а нея остави на пустия път.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
