Еретичен стих на плажа
На Володя, на Володя
в поетичната му сграда
пак с Орлин Миланов бродя –
с том четвърти негов страдам.
Отпуската на морето
слънчева ми е читалня.
Стих залива ме и ето,
в Академията славна
на Висоцки се издигам
с гениалната му мисъл
над бетоновата дига –
ред едничък не написал.
Друг до мен щастливо дреме
край вълните на морето,
сякаш хорските проблеми
не минават през сърцето.
Мисля си да се изправя
на спасителната кула
с неизменната китара
на Орлин – на тънка струна,
с рупор дрезгав да събудя
дремещите тук по плажа
докато Нептун в почуда
над вълните се покаже!
© Иван Христов All rights reserved.
