Oct 14, 2020, 11:05 AM

Ерос и Танатос

  Poetry
842 1 1

раздрания настръхнал стон

на бездомна котка през април

на този фон

кристалното сопрано

на катедралния кастрат

гласът ми в себе си е скрил

най-ниската и най-висока нота

от които капят кръв и опиат

и рушат сърцето на идиота

ще го променя и ще звуча

- за да останеш цял, за да остана цяла -

като песните преди да угасят

лампите на съмване във бара

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...