Sep 30, 2009, 4:00 PM

Есен

  Poetry
778 0 1

"Красивият сезон"

 

Синеока - тя, вдовица на скръбта.

Жарно пали всичките ми тайни.

Дългокоса - тя, годеница на смъртта.

Гали тяло нежно от лъскави листа.

 

Има тя всичко - и вкус, и мирис, и чар.

Има си рокля жълта с влачещ се воал.

Но облича се с чужда, сръбна голота,

И оставя дъха на бриз под дъждовния си сандал.

 

Предателка е тя, зловеща. Лицемерка и мръсница!

Подла кукла на конци, студени.

Проход прави на вещица - белосмъртната кралица,

Път препречва  на други кукли с души зелени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...