Есен
ЕСЕН
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте.
Сал вятърът - играй си той,
лети през клоните със вой.
Подвива стволи почернели,
мъртви, сухи, погрознели.
Утихне кротко, в миг унесен
и после пак завий със своята самотна песен.
Излее се буен дъжд студен,
затихне и е... изморен.
А клоните един на друг си пеят
тихата си песен със надежда
и топлят се от тази муза нежна:
ще дойде скоро пролетта,
а с нея и живота, любовта.
Елена Панталеева Бартенева/Йовевска
г. Ловеч 1996 г
© Елена Йовевска All rights reserved.
