ЕСЕН

Ех, мина лятото безгрижно,

есента дойде.

Веч мрачна е гората

и всичко опусте.

Сал вятърът - играй си той,

лети през клоните със вой.

Подвива стволи почернели,

мъртви, сухи, погрознели.

Утихне кротко, в миг унесен

и после пак завий със своята самотна песен.

Излее се буен дъжд студен,

затихне и е... изморен.

А клоните един на друг си пеят

тихата си песен със надежда

и топлят се от тази муза нежна:

ще дойде скоро пролетта,

а с нея и живота, любовта. 

                                    Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                     г. Ловеч       1996 г