Esen
Есен
Внезапно отиде си лятото
и с тихи стъпки дойде есента,
обгръщайки земята ни, цялата,
в пъстри красиви листа.
Долавя се мирис на дъжд благодатен,
децата, пречистени, тръгват на път,
за който зове ги звукът тъй приятен,
на звънеца училищен, нам толкова скъп.
Зачестяват улиците, потънали в мрак!
Часовникът отброява минутите: тик-так.
Затихва късният ни нощен смях
и забравям за детето, което цяло лято бях.
Слънцето бързо залязва
и намигва ни с последни лъчи.
Казва ни ''чао'' и после,
''здравейте'' фантастични, лунни мечти.
© Жанет Петкова All rights reserved.
