Есен
Прескачат се едно през друго
жълтите сухи листа,
побутва ги ту мудно, ту будно
жълтата суха метла.
Разноцветната есен метачката сбира
от тротоара пъстро застлан,
устата на лопатката едва я побира,
а столетникът дървен остана си сам.
Почакай, циганко незнайна,
не отнемай есенната ми дъга!
Не разкривай своята тайна,
че родила е тя в тебе тъга.
Аз искам още минута дори
да погледам пейзажа цветен,
последното слънце в мен да гори,
да ме постопли в хладната есен...
© Полина Тодорова All rights reserved.
