9 нояб. 2006 г., 18:07
Есен
Прескачат се едно през друго
жълтите сухи листа,
побутва ги ту мудно, ту будно
жълтата суха метла.
Разноцветната есен метачката сбира
от тротоара пъстро застлан,
устата на лопатката едва я побира,
а столетникът дървен остана си сам.
Почакай, циганко незнайна,
не отнемай есенната ми дъга!
Не разкривай своята тайна,
че родила е тя в тебе тъга.
Аз искам още минута дори
да погледам пейзажа цветен,
последното слънце в мен да гори,
да ме постопли в хладната есен...
© Полина Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Понякога нещо ни се иска да продължи повече, но е дошло време за раздяла. Поздрави
-
Есенна красота
и реалност една.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но с малко обработка би се получил перфектен стих!
Успех!