Есен
в златиста есен
кестенът
наметна утрото на плещите си
и се протегна.
омаяна от песните на листопада
зората
се пукна
и тупна на паважа,
а месечко
събра в торбичката си
всички детски сънища.
развиделяваше се.
© Ангел All rights reserved.
Oct 21, 2009, 3:52 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
doreto66 (Дора Павлова) 21-10-2009г. 15:52
светло е.
МЕРСИ, doreto66
rajsun (Райчо Русев) 21-10-2009г. 15:53
Всички детски сънища)))
РА - благодаря - имаш последните ми две стихосбирки - там го има в два варианта -
Editor's choice
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
