Есен е...

Пеперудени криле разперва

душата ми да полети

и плаха, нежна, устремена

търси свои висини...

Безпътна рее се в нощта...

В прозореца блести луната

и чака тъжно в самота

разпукването на зората...

Заобикалям хора и мечти...

В простора паяжинки се люлеят,

роса в окъпани цветя блести,

не спират птиците да пеят...

Къде си, тиха красота?

Ще се наситя ли да те откривам?

А ритъмът на тази тишина

пулсира в моя ден, прелива...