Есен е ...
731
0
0
Есен е...
Пеперудени криле разперва
душата ми да полети
и плаха, нежна, устремена
търси свои висини...
Безпътна рее се в нощта...
В прозореца блести луната
и чака тъжно в самота
разпукването на зората...
Заобикалям хора и мечти...
В простора паяжинки се люлеят,
роса в окъпани цветя блести,
не спират птиците да пеят...
Къде си, тиха красота?
Ще се наситя ли да те откривам?
А ритъмът на тази тишина
пулсира в моя ден, прелива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Цонева Все права защищены
