16 окт. 2014 г., 18:34

Есен е ...

727 0 0

Есен е...


Пеперудени криле разперва

душата ми да полети

и плаха, нежна, устремена

търси свои висини...


Безпътна рее се в нощта...

В прозореца блести луната

и чака тъжно в самота

разпукването на зората...


Заобикалям хора и мечти...

В простора паяжинки се люлеят,

роса в окъпани цветя блести,

не спират птиците да пеят...


Къде си, тиха красота?

Ще се наситя ли да те откривам?

А ритъмът на тази тишина

пулсира в моя ден, прелива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....