Летеше крехко, носено от вятъра, поредното листо.
Не знаеше какво го чака на земята.
Клоните голееха на родното дърво.
Небето се навъси и заплака.
Плешивото дърво поеше с цвят
почвата, в която бе забито.
Процесът няма връщане назад.
Листото е убито.
Подобно на листата в родната страна,
хората отчаяно политат.
Като дървото оголява, плешивее тя
и с голотата си привиква. ...