Есен за теб е, Родино
Летеше крехко, носено от вятъра, поредното листо.
Не знаеше какво го чака на земята.
Клоните голееха на родното дърво.
Небето се навъси и заплака.
Плешивото дърво поеше с цвят
почвата, в която бе забито.
Процесът няма връщане назад.
Листото е убито.
Подобно на листата в родната страна,
хората отчаяно политат.
Като дървото оголява, плешивее тя
и с голотата си привиква.
Черен гарван в клоните крещи,
гнездата като рани пусти зеят,
мъглата даже слънцето зави,
мечтите като птиците немеят...
Всички казват, че щом дойде пролетта
ще разцъфти дървото в бална рокля,
но корените смучат тишина,
а клоните от спомени са мокри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
