Есенен лист
Отронен лист вятърът повя.
Отронен от моята душа.
Пада бавно към прахта
заедно с другите листа.
Преследвам с поглед този лист.
Вятърът подхванал го едва.
И леко устремен лети
към топлата земя.
Пада бавно, меко...
И хоп, нагоре полетя.
Вятърът небрежно леко -
люшка го в своята игра.
Лети в последна суета.
Вятър носил го нашир и длъж.
И пак с тази лекота
приземява своята душа.
© Нина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
