Есенен лист
Отронен лист вятърът повя.
Отронен от моята душа.
Пада бавно към прахта
заедно с другите листа.
Преследвам с поглед този лист.
Вятърът подхванал го едва.
И леко устремен лети
към топлата земя.
Пада бавно, меко...
И хоп, нагоре полетя.
Вятърът небрежно леко -
люшка го в своята игра.
Лети в последна суета.
Вятър носил го нашир и длъж.
И пак с тази лекота
приземява своята душа.
© Нина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
