Есенен лист
Отронен лист вятърът повя.
Отронен от моята душа.
Пада бавно към прахта
заедно с другите листа.
Преследвам с поглед този лист.
Вятърът подхванал го едва.
И леко устремен лети
към топлата земя.
Пада бавно, меко...
И хоп, нагоре полетя.
Вятърът небрежно леко -
люшка го в своята игра.
Лети в последна суета.
Вятър носил го нашир и длъж.
И пак с тази лекота
приземява своята душа.
© Нина Всички права запазени