Есенен миг
Зелено бе през пролетта,
жизнено и красиво рееше се от върха.
Просто едно листо,
едно от многото листа.
Потрепваше със всеки полъх,
със вятъра танцуваше в едно,
жадно пиеше от живота,
със всеки порив на дъжда.
Но дойде време за умора,
кратка беше радостта,
пожълтя, отрони се и падна,
без време потъна то във вечността.
Ще липсва ли на някой то,
остави ли след себе си следа?...
Или просто бе едно листо.
Едно от многото листа...
Тъй животът устроен е -
пролет, лято и накрая есента.
Надеждата се питаме къде е?
Накъде пътува нашата душа?
Живеели ли сме някога преди?
Ще живеем ли някога отново?
Или просто спомен сив
след нас остава да лети...
Така накрая човек към себе си се обръща,
взира се по своите стъпки със тъга...
Можеше ли да е по-различно?
Или всичко просто бе съдба...
© Цветан Цеков All rights reserved.
