Есенна любов
Ти ми остави
пясъчни следи,
тях да следвам аз
и да бъдем двама пак.
Колко ли боли,
колко ли сами,
колко ли сълзи -
с тебе знаем сал.
И да бъдем двама,
туй не е измама,
щом се съберат
слънце и луна
в ясни небеса
и животът нов
за борба готов
вярва в чудеса,
скрити из леса
в древни времена.
Сладка самота
пия във нощта,
а от ден на ден
ставам по-студен,
сякаш сам съм в плен
на живота в мен.
Но да стигна друг -
туй е тежък труд.
Ето, младостта
бяга без следа,
само аз и ти
любиме се в самота.
пясъчни следи,
тях да следвам аз
и да бъдем двама пак.
Колко ли боли,
колко ли сами,
колко ли сълзи -
с тебе знаем сал.
И да бъдем двама,
туй не е измама,
щом се съберат
слънце и луна
в ясни небеса
и животът нов
за борба готов
вярва в чудеса,
скрити из леса
в древни времена.
Сладка самота
пия във нощта,
а от ден на ден
ставам по-студен,
сякаш сам съм в плен
на живота в мен.
Но да стигна друг -
туй е тежък труд.
Ето, младостта
бяга без следа,
само аз и ти
любиме се в самота.
© Златко Тошков All rights reserved.
