Улица, осеяна с листа,
вървят минувачи.
Свири уличен музикант,
акордеонът плаче.
Музиката натъжава
както есента.
Листа бавно капят
в такт с песента.
Рано слънцето залязва,
нещо си отива.
Акордеонът свири
песен тъжна и красива.
Свири, музиканте,
нещо си отива.
След златокоса есен
идва мрак и зима.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
