Dec 12, 2014, 4:19 PM  

Есенни мисли

1.3K 1 30


С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?

Защо е тази жажда за безкрая,
тъждествен на шарнирното лице?
Единственото ще осмисли края,
когато е на котва всяка цел...

Сивеят утрините, слънцето пресъхва.
Прегърбен път те влачи към калта.
И закъснели са спасителните влъхви -
навярно подранил си за света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах Младен. чудесен изказ, много топлина и човешки чувства
  • ...!!!
  • "С какво е по-различна тази есен
    от толкоз есени с жълтеещи очи?"
    Есента на всеки е различна и еднаква. Ако случил си на слънчево лято, как да не тъгуваш за топлите лъчи, обгърнат от гъста мъгла? А ако дъждът е преобладавал, то може би си по - спокоен в есента, особено ако е безоблачна. Но всяка есен ни води към зимата, а после и в безкрая.
    Изключителен стих!!!
  • Благодаря ти, Ванина, за високата оценка и за този хубав коментар!

    Нови успехи, в поезията, която и двамата обичаме, ти желая!

    Мерси, Мая! Ти май си ме взела на сериозно. Трогнат съм!
  • Макар и "подранили за този свят", надеждата и "най-радостното в тебе не мълчи".Проникновение за духовното и философско извисяване на Човека. Поздравления, Мисана!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...