Есенно
A с писъка на есенните птици
върви една взривена тишина.
Дъждът морето с вятъра закичи,
след тъжен залез крачи есента.
И в ропота му гларусите летни,
взривяват тази тъжна синева.
И не сълзи, мечти с очите шепнат,
от жаждата за лудост под дъжда.
Спиралата на лятото е спомен
за глътката любов през есента.
Във нея тя е вплела своя корен,
от нея се разлиства красотата.
И с пурпура на старите дървета
вали отново в сънищата тя…
А щом звезда Вечерница засвети
при нашето море е есента.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
