Есенно утро
С целувка плаха есенният вятър
съблече и последните листа
от клоните. Най-тайните места
в гората, като сцена на театър
показаха вълшебните декори
от паяжини, лишеи и мъх,
на утрото от сребърния дъх
със звезден прах поръсени отгоре.
И в тази светла приказка край мен,
притихнала в студените лъчи
на изгрева, душата ми мълчи.
Във всяка моя фибра е стаен
възторг и преклонение. Не зная
дали след час красивата магия
денят банален няма да изтрие,
но в този миг съм атом от безкрая.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
