ЕСКИЗ
В тази нощ, по-стерилна дори и от болница,
с този поглед направо си болест, момиче...
Виж: косите ти падат в безреда неволно
и по моето тяло гравюри изсичат.
Но защо пазиш още билет в свойта раница,
влакът тръпно изви тънка шия на лебед
и току се размиха уж ясните граници
между хладния разум и чувството в тебе.
Тук сме само от час. А почти свойто минало
сме загърбили с теб като знаци крайпътни.
Господ трие ли, трие ръцете изстинали ...