Oct 18, 2006, 7:50 PM

Ето ме...

  Poetry
853 0 11

Ето ме, виж ме при слънцето,

там с лъчите му аз се люлея.

Чуй ме, как истински весело,

на всичко се радвам и смея.

Покани ме, танцувай с мене,

че танцувах сама с луната.

Хвани ме, и двамата с тебе,

да усетиме страст в телата.

Рисувай ме, аз съм дъгата,

направи ме цветно красива.

Напиши  ме бавно с ръката,

нека бъда приказка щастлива.

Откъсни  ме, аз съм  цветята,

във всяко цвете ти ме търси.

Докосни ме, бавно с устата,

на един дъх ме изпивай с очи.

Пожелай ме, аз съм водата,

с капки погалвам те нежно.

Искай ме... аз съм Жената,

ще целувам тебе горещо!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...