18 oct 2006, 19:50

Ето ме...

  Poesía
859 0 11

Ето ме, виж ме при слънцето,

там с лъчите му аз се люлея.

Чуй ме, как истински весело,

на всичко се радвам и смея.

Покани ме, танцувай с мене,

че танцувах сама с луната.

Хвани ме, и двамата с тебе,

да усетиме страст в телата.

Рисувай ме, аз съм дъгата,

направи ме цветно красива.

Напиши  ме бавно с ръката,

нека бъда приказка щастлива.

Откъсни  ме, аз съм  цветята,

във всяко цвете ти ме търси.

Докосни ме, бавно с устата,

на един дъх ме изпивай с очи.

Пожелай ме, аз съм водата,

с капки погалвам те нежно.

Искай ме... аз съм Жената,

ще целувам тебе горещо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...