18 oct 2006, 19:50

Ето ме...

  Poesía
855 0 11

Ето ме, виж ме при слънцето,

там с лъчите му аз се люлея.

Чуй ме, как истински весело,

на всичко се радвам и смея.

Покани ме, танцувай с мене,

че танцувах сама с луната.

Хвани ме, и двамата с тебе,

да усетиме страст в телата.

Рисувай ме, аз съм дъгата,

направи ме цветно красива.

Напиши  ме бавно с ръката,

нека бъда приказка щастлива.

Откъсни  ме, аз съм  цветята,

във всяко цвете ти ме търси.

Докосни ме, бавно с устата,

на един дъх ме изпивай с очи.

Пожелай ме, аз съм водата,

с капки погалвам те нежно.

Искай ме... аз съм Жената,

ще целувам тебе горещо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...