Еуфория
747
0
1
Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам.
Друг път - пиша ти поезия.
До сълзи вече смея се. Понякога рисувам.
И сън не ме лови - почти не спя.
Така, от любовта ти омагьосана,
като луда сякаш се държа.
А другите край мен намусени
все питат: „Какво ти става пък сега?“
Отвръщам им, че силно те обичам;
че щастието ме води за ръка;
че аз съм твоето момиче
и в трудности до тебе ще вървя.
© Румяна Неделчева All rights reserved.
