Ези и тура
Двама обичам. Признавам си – факт.
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар
плюсове, минуси, ползи и страсти,
заключвам с невидим, жесток катинар
надеждата плаха за истинско щастие.
Безсилна се мятам. Но как да реша
и как любовта до сантим да премеря.
Каквото да правя – знам - все ще сгреша..
Не мога за миг покой да намеря....
Дали да не хвърля – ( хазартна игра ) -
монетата стара, на всички позната,
и с вечните символи „ези и тура”
да си реша „на сляпо” съдбата.
И после да кажа: „Фортуна, уви,
такъв бе за мене жребий избрала...”
И ако животът ми хич не върви,
тя да поеме вината изцяло...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
