Jul 20, 2017, 12:11 PM

* * *

1.2K 0 1

43

Аз знам – не ме приемате, когато съм различен,

когато грубо вашите понятия отричам.

Но също знам, че би било огромна грешка

да се стремя на всички хора да приличам.

 

44

Толкова дълги години, Апостоле, тачим смъртта ти…

В траурни зими вятър свиреп все още бесилото клати.

Забравихме нашата българска и истински твоя Коледа!

Преди да възкръсне човек, Бог рождение трябва да прати.

 

45

Днес от себе си кой би се отрекъл,

за да е факел над чужда пътека?

Кой би загубил живота си с радост,

та да спечели достойнство Човека?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...