Факт
Не спиш... а плачеш,
но защо ли,
за тебе, или за отлитаща любов,
със себе си отново спориш
и питаш Аз-а си суров.
В какво сгреши?
Къде обърка
посоката съдбовна пак,
та се оплете и изгуби
в лабиринтите... от страст?
Не искаш да приемеш факта,
животът сложна е игра
и ако правилата не научиш,
ще страдаш дълго от това.
Не искаш,
но... ти се налага
накрая да пораснеш. Факт.
Във себе си е нужно да повярваш
с търпение и много такт.
Себедостатъчност, това е
формулата за успех.
Когато нея осъзнаеш
и пътят ти ще стане лек!
© Таня Мезева All rights reserved.
. Но стиха харесах!!! И новата снимка, също! 
