Животът си тече, a аз не живея!
Просто съществувам!
Затворена в себе си!
Изляза ли сред хора,
слагам фалшивата маска,
усмихвам се
и се правя, че всичко е наред.
Трябва да съм силна,
да изглеждам щастлива
и доволна от живота!
Но щом остана сама със себе си, 
махам всички маски
и започвам да тъгувам.
Само когато съм сама, съм истинска,
единствено тогава мога да се отпусна
и да си поплача за всичко, което ми е на сърцето,
всичко, което крия от света,
за да не разбере той колко съм чувствителна
и колкло лесно мога да бъда наранена!!!