Jul 5, 2017, 10:10 PM

Фалшива 

  Poetry » Love
901 0 8

С усмивка пак те гледам,

а вътрешно кървя.

И не защото страдам,

а чувствам хладнина.

 

До вчера пламвах и горях,

а днес изпепелена тлея.

И толкова тежи ми, като грях,

че някак си по навик аз се смея.

 

Бях толкова необуздана, дива,

не вярвах нещо, че ще ме сломи,

но счупих се и станах толкова фалшива,

че никой няма да ме залепи.

 

Не зная как се случи, в кой момент.

Но спрях да чувствам и да се вълнувам.

Единствено душата на поет

у мен остана да не се преструва.

 

След тебе ролите ми станаха реалност

и маската ми част е от лицето.

И само листът бял напомня ми печално,

че съм изгубила в душата си детето...

© Христиана Александрова All rights reserved.

Х.А.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??