Фалшива
С усмивка пак те гледам,
а вътрешно кървя.
И не защото страдам,
а чувствам хладнина.
До вчера пламвах и горях,
а днес изпепелена тлея.
И толкова тежи ми, като грях,
че някак си по навик аз се смея.
Бях толкова необуздана, дива,
не вярвах нещо, че ще ме сломи,
но счупих се и станах толкова фалшива,
че никой няма да ме залепи.
Не зная как се случи, в кой момент.
Но спрях да чувствам и да се вълнувам.
Единствено душата на поет
у мен остана да не се преструва.
След тебе ролите ми станаха реалност
и маската ми част е от лицето.
И само листът бял напомня ми печално,
че съм изгубила в душата си детето...
© Христиана Александрова All rights reserved.
