Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш –
какво си взел, какво си дал,
самият себе си ще подчиниш
на истина, която си избрал.
Когато неочаквано се спънеш
и дълго, и мъчително боли,
в сълзи не можеш да потънеш –
намигва фарът в твоите очи.
© Весела Петева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
