Понеделнично...
Като контролно без лист от началото на тетрадката.
Като несресана съученичка след буйна неделна вечер.
Леко учебно, леко домашно-битово.
Чустваш се като удома си.
Весело като ранна пролет
и дъждовно като в театъра "когато гръм удари".
На езика ми лежи фразата
"училище без насилие"
На вратата му пишеше - "насилниците са почивен ден"
© Димитър Михов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
