Вземи любовта ми, махни я от мен.
Не искам да чувствам нито за ден.
И спомените вземи ми, от тях ме боли:
Всичко напомня за тебе, сърцето гори.
Вземи и сърцето то бие за теб,
Аз вместо с сърце ще живея със лед,
душата вземи ми, какво от това?
Ще бъда бездушна, щом трябва така...
Вземи ми ти всичко, живота вземи,
Но остави съзнанието ми и си върви!
© Кристина Пейкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
