Фехтовка
Фехтовка
Покълнали от тишината,
играят мислите фехтовка.
Кроя, нареждам ги, но ловко
бягат те от таз трактовка...
Намигва уж приятелски едната:
„Защо оплиташ се на Опитния във играта?"
И като нейно ехо шепне другата:
„Наивна, пак ли ще изгубиш дирята?"
Аз търся моята, добрата, милата,
надежда да ми вдъхне, силата,
че този път ще любя за последно,
без ужаса от болка, непременно.
Усмихвам й се доверчиво,
дочула шепота познат:
„Не бой се, щом Сърцето пърха
едва ли си на грешен път."
© Криси All rights reserved.
