Да се чете с усмивка :)
Не искам да те вкарвам във беля.
Такава съм една разумна, мека,
но яхна ли най-лудата метла,
и хвана ли най-кривата пътека, ...
Посветено на двама млади, непознати влюбени.
Ти гледаш след нея смирено и влюбен,
в очите ти целият свят се побрал,
умът е зает само с образа свиден…
до вчера на топчета беше играл. ...
Тя тръгна. Небето се озъби.
Не искаше във болка да се къпе.
Тя нямаше си никой – син прокуден,
по чуждите земи краката тътри…
Петачето, потулено във мрака, ...
Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.
И тъкмо се събрахме във една душа.
Началото бе бурно и така развихрено...
Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.
О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах. ...
Ти си тука, Любов. Хапвам с тебе.
Ти стоиш тук на стола, мълчиш.
И предъвкваме старото време.
Някак късно е да отлетиш.
А за тебе е тясно тук, зная… ...
В мълчание сиво обвити са дните.
и дрезгаво свири валдхорна в нощта,
две чаши с Мерло стоят ненапити…
какво ли бушува във твойта душа?
Ела и постой. Дори мълчеливо ...
Поспря се малко. И в очите му се вгледа.
Видяха му се чисти и добри.
Изтръска козината и потрепна,
опашката размърда, накриви.
Почуди се дали да спре до него, ...
Цъфтиме ний в градината „Живот”,
но често аромата ни не забелязват,
навлекли до уши житейския хомот,
че от Адама май сме произлязли.
Но ний цъфтим. Във нежни цветове. ...
Аз съм с тебе, Живот, и ти с мене,
и поделяме кървав комат –
Теб ти писва от хорското бреме,
а на мене – от този див свят…
Не вини ме, Живот, не упреквай, ...
Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко - ...
Със душа да прегърнеш човека,
не с ръка и не с ласкави думи.
Не му казвай “това е навеки” -
нека сам твойте мисли да чуе.
Нека всяка частица от тебе ...
Ще разберем, докоснем ли се с пръсти,
че кратък е животът ни… Прашинки
сме в този свят, с души невръстни,
и чисти са сърцата ни… Калинки
като деца оставяхме да литнат, ...
По тихите улици с лек вятър повял,
забързалата есен вече крачи.
Разлива щедро листния си океан,
дърветата над него кротко плачат.
Боли ме, стъпя ли на този кехлибар, ...
По “Жива картина” на augenauf Джанер Емин - Джани, благодаря за вдъхновението:)
Отворен е прозорецът. През него
лъчите се кръстосват на прибежки.
Погалват тихо пепел от портрета,
и одъра с попилите болежки... ...
Тази палава нощ днес побягна без дрехи,
украсена с Луна и безбройни звезди,
и разнесе гласа си навред с топло ехо,
и прошепна усмихнато: “Чуй, не лягай да спиш!”
А звездите се смееха със гласа на девойка ...
Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.
Дори и раковината не шепне, а мълчи.
Стои си кротко там, сама на рафта,
морето липсва ú, тъй както липсваш ти.
И птичките заспали са. Сънуват те навярно ...
На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа… ...
Издигам храм… от болки и неволи,
на хората с живот нелек, измъчен.
Събирам ги на шепи... Не говоря...
а вечерта - в постелята се свличам.
Но там сънувам ги дори, не спирам, ...
Не стъпвай по моите стъпки, сине.
Там е пълно със тръни и бурен…
Малко са хората, щом ги надминех,
да се усмихват на нрава ми буен.
Много бяха тези, мили ми синко, ...
Аз зная, имам няколко живота.
Единият е тука, на земята,
където честичко от тичане завоя
не вземах и излитах в храсталака.
Отупвах се набързо. Малко кръпки, ...
В небето гледам. Тъжно е без тебе.
И спомням си за нашето небе,
когато, тихо вплели си ръцете,
броях звезди по твоето лице.
А те огряваха го топло, ярко. ...
Препъвам се от тежести. На плещите.
А те растат, множат се…с всеки ден.
До мен нахалничко пристъпват грешките.
И в нощите нахлуват. Спят до мен.
Красиви са ми нощите. Не крия. ...
