Фернандо
Запей ми, Фернандо, запей и не спирай,
повтаряй ми колко е хубав животът,
как всяка тревичка е струна на лира
и ладия – всяка продънена лодка,
и дама е всяка разпътна метреса,
и роза е всеки бодил във полето,
и славей е всеки пияница весел,
и щастие – всеки балон във небето.
Запей ми, Фернандо, а аз ще танцувам,
пиян от винóто на твойта измама
и нищо, че мислиш, че май те сънувам,
щом виждам красивото, дето го няма.
Аз виждам красивото, дето го искам.
И ти не ми пречиш изобщо, Фернандо.
Млъкни, ако щеш, трубадуре измислен.
Кажи, ако щеш, че се казваш Иван.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Оригинално, различно и силно!
