Фернандо
Запей ми, Фернандо, запей и не спирай,
повтаряй ми колко е хубав животът,
как всяка тревичка е струна на лира
и ладия – всяка продънена лодка,
и дама е всяка разпътна метреса,
и роза е всеки бодил във полето,
и славей е всеки пияница весел,
и щастие – всеки балон във небето.
Запей ми, Фернандо, а аз ще танцувам,
пиян от винóто на твойта измама
и нищо, че мислиш, че май те сънувам,
щом виждам красивото, дето го няма.
Аз виждам красивото, дето го искам.
И ти не ми пречиш изобщо, Фернандо.
Млъкни, ако щеш, трубадуре измислен.
Кажи, ако щеш, че се казваш Иван.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Оригинално, различно и силно!
