Февруарски ескизи
Февруарски ескизи
Нахвърля сняг духът му необятен,
развял перчем над спящите жита –
един портрет обичан, на приятел,
най-смелият... с очи от синева!
През смуглите му въглищарски скули –
неканоничен образ на светец –
в лицето му безсмъртно са нахлули,
зачерквайки смъртта със щрих живец.
Прекрачил над увълчени дерета,
разчупил половината луна...
пред всеки праг оставя залък светло,
защото има глад за светлина.
Разтривайки ръце ще ни научи
как се кръстосват сабя и пищов,
какво е да целуваш страстно в случай,
че вярваш във народната любов.
С вилнеещата февруарска буря
при нас дошъл е за съдбовен скок.
Да връзваме цървули и потури…
от Къкрина – плетът е по-висок.
Да спрем да бъдем чужди мекерета,
за да заслужим свойта Свобода...
За скочилия... ешафод в небето –
бесилото е божия ръка.
Във жертвите се раждат идеали,
Българио, на теб благодарим,
че синовете свои не пожали –
прости ни майко... Нека съм ти син!
© Борис Борисов All rights reserved.
