Sep 26, 2007, 3:01 PM

Философията на живота!

  Poetry
1.2K 0 5

Животът е сцена -
празна сцена без декор!
Няма никой - само ти,
огледай се - ти си в затвор!
Мрачната килия те притиска,
потъваш бавно в суета!
Мокри от сълзите са очите
и всичко сякаш е игра.
Искаш да извикаш, а не можеш.
Искаш да извикаш, да кажеш, че си жив:
"Живея, но не мога да напиша
поема и последния и стих."
Добре започваш, но къде ще свършиш -
в затвора или в пепелта.
Оглеждаш се - навънка хора,
а ти си гонен от смъртта!
Буква по буква бавно изписваш
сценария на своя живот.
Режиьор си добър, но актьор
не можеш да бъдеш без декор!
Сцената е твоят живот,
всичко сякаш е игра,
ти се оглеждаш - отново хора -
декорът на твоята съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...