Sep 26, 2007, 3:01 PM

Философията на живота!

  Poetry
1.2K 0 5

Животът е сцена -
празна сцена без декор!
Няма никой - само ти,
огледай се - ти си в затвор!
Мрачната килия те притиска,
потъваш бавно в суета!
Мокри от сълзите са очите
и всичко сякаш е игра.
Искаш да извикаш, а не можеш.
Искаш да извикаш, да кажеш, че си жив:
"Живея, но не мога да напиша
поема и последния и стих."
Добре започваш, но къде ще свършиш -
в затвора или в пепелта.
Оглеждаш се - навънка хора,
а ти си гонен от смъртта!
Буква по буква бавно изписваш
сценария на своя живот.
Режиьор си добър, но актьор
не можеш да бъдеш без декор!
Сцената е твоят живот,
всичко сякаш е игра,
ти се оглеждаш - отново хора -
декорът на твоята съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...