26 сент. 2007 г., 15:01

Философията на живота!

1.2K 0 5

Животът е сцена -
празна сцена без декор!
Няма никой - само ти,
огледай се - ти си в затвор!
Мрачната килия те притиска,
потъваш бавно в суета!
Мокри от сълзите са очите
и всичко сякаш е игра.
Искаш да извикаш, а не можеш.
Искаш да извикаш, да кажеш, че си жив:
"Живея, но не мога да напиша
поема и последния и стих."
Добре започваш, но къде ще свършиш -
в затвора или в пепелта.
Оглеждаш се - навънка хора,
а ти си гонен от смъртта!
Буква по буква бавно изписваш
сценария на своя живот.
Режиьор си добър, но актьор
не можеш да бъдеш без декор!
Сцената е твоят живот,
всичко сякаш е игра,
ти се оглеждаш - отново хора -
декорът на твоята съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...