26 сент. 2007 г., 15:01

Философията на живота!

1.2K 0 5

Животът е сцена -
празна сцена без декор!
Няма никой - само ти,
огледай се - ти си в затвор!
Мрачната килия те притиска,
потъваш бавно в суета!
Мокри от сълзите са очите
и всичко сякаш е игра.
Искаш да извикаш, а не можеш.
Искаш да извикаш, да кажеш, че си жив:
"Живея, но не мога да напиша
поема и последния и стих."
Добре започваш, но къде ще свършиш -
в затвора или в пепелта.
Оглеждаш се - навънка хора,
а ти си гонен от смъртта!
Буква по буква бавно изписваш
сценария на своя живот.
Режиьор си добър, но актьор
не можеш да бъдеш без декор!
Сцената е твоят живот,
всичко сякаш е игра,
ти се оглеждаш - отново хора -
декорът на твоята съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...