Оставаш сам,
чуваш ли,
оставаш сам и ужасен.
Викът засяда в гърлото ти,
а ти се чувстваш все по-плах и по-студен.
(Започваш да засипваш със обиди всичко живо покрай теб.
Но няма никой, няма и обиди,
тук си само ти,
можеш да обиждаш само тези четири стени...)
Страх те е, мълчиш, а искаш тъй от болката да закрещиш.
Сълзите те изгарят,
самотата ти тежи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up