Форма на съдържание...
изтрещя
и последната секунда
от онази минута,
безскрупулно се бе свила,
да
ти
в гнездото си...
старото...
а от новото ти
размечтаното
онова ти искане,
чакаше на гарата.
нямаше алтернатива
и чакаше ли, чакаше
минутата да се разбие на секунди
и да полети с гълабите...
градът бе вятърен,
от най-вятърните
и трудно бе да си спомня,
кога се врязах
в комина на спомените ти
с моите овъртяните...
няма непрогледно и непонятно,
няма дихание,
има само твърде много междумълчание
и вплетени истини стихнали в себе си,
и в недомислието от щастие,
заплетено в чистите недоизречени,
все същите минути страдание...
отново сме себе си бездиханни...
кратка пауза на отчаяние и...
няма го гнездото новото,
старото е форма
и съдържание...
© Dark All rights reserved.
