Фрактура на щастието
От както си замина, аз съм зле с очите - сълзят ми и не виждам никак.
Същото се случва и с ушите - не чуват, колкото и да ме викат.
На очен ходих, но доктора ми каза, че не съм за там била.
На скенер пратиха ме първо. Проблема бил в моята глава.
Скенера отчете, че съм здрава. Пулса - много е добре.
Кръвното ми просто „БРАВО“ - сто и двадесет на осемдесет.
Казват ми, „Проблеми няма. Перфектно всичко ти функционира.“
Но болката е толкова голяма, че въздуха ми даже спира.
Медицината се произнесе - “Здрава“. Куцало ми друго нещо.
Сестрата май ще се окаже права. Диагнозата ми е зловеща.
Личало ми е по лицето - спомена го между другото набързо.
Било ми счупено сърцето, но не можело да се превързва.
Там си е, в гърдите. Но агонизира. Нуждаело се от настройка.
Опитал си се да го ампутираш, жестоко и без всякаква упойка.
Фрактурата била голяма. Патерици трябва да му сложа.
Обезболяващи за него няма. Отново ще го уча да прохожда.
Ранена съм и малко куцам. Не виждам пътя си напред.
В гърдите ми заседнала е буца. Но иначе съм жива и съм в ред.
Дори душата ми да колабира и тялото ми да издиша,
сърцето само да не спира. Ще прогледна пак и пак ще дишам.
Март 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
