дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо?
------------
под тънките си пръсти скрих пролука:
през нея влизат мравките на времето
частите ми разглобени
разнасят
ъгъл по ъгъл
стоически ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up