5 sept 2009, 14:10

Фрактури

  Poesía
851 0 1

дупка, а в нея газирано:

от твоето и моето ‘защо’


мехурчета на автостоп

за никъде

умират, въздух, защо?


------------


под тънките си пръсти скрих пролука:

през нея влизат мравките на времето

частите ми разглобени

разнасят

ъгъл по ъгъл

стоически

сякаш могат да ме съберат

до мисъл, до отключване на пръсти.


--------


носиш фрактури и не поправяш

нанесеното

то не боли

то чака

бави се до уродливост


за да знаеш мястото си в равнината –

грапав контур частно


колкото и да се проектирам

виждам се асиметричен

на скицата ти

върху смачкана салфетка


ароматизирана, пригладена

защо е бяла?


------------


под стъпките им

долу

долу

искаме, а няма въздух

подпочвени


някога

отгоре

дефилирахме и ние


в траурен плат, а беше лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...