Гадателка
Вали...
По ручеите безтегловни бавен дим се стели.
Дали...
Били сме с тебе праведни и цели?
По билките си мога да позная
душата, спомените от съдбата,
по твоите очи не мога да гадая -
неистови черници, търсещи отплата.
Бижута - нямам. Аз съм проста.
Модерни пози са ми нещо чуждо.
И моето любимо място е на моста,
където мога да отпивам вечните заблуди.
Небето ме привиква,
стъпвам по листата,
гласът ми да ридае свикна,
стопи се на сърцето ми кората.
А ручеят все тъй се пълни със сълзици
и ние двама с теб самотно плачем...
Защо те нямаше до мен, съдбице,
когато бягах, наранена от палача?
[...]
© Симона Гълъбова All rights reserved.
