Галеница на Съдбата...

Jun 21, 2017, 7:58 PM

Poetry

856 1 4

Галеница не съм на съдбата...
Често ме удря и ме тормози...
Напук затваряла ми е вратата...
Дарявала ми е бодливи рози...
Гальовна никога тя не е била...
Даже напротив, много жестока!
Срещу и винаги аз съм сама –
като някаква си забутана стока.
Такава е, уви – несправедлива...
Боря се с нея, все сме на нож.
Боря се все да бъда щастлива,
затова и не бъди толкова лош...
Дума добра, едничка ми стига...
Мъничко нежност, малко любов.
Че животът е, знай, гадна верига –
да бъдеш до мен дали си готов?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-06-23T09:39:56+03:00

От бодлите направи си хербарий,
а на нож отвръщай с безразличие,
намери Любов, която да не пари.
Обичай и бъди обичана!
Поздрав, Звездичке!
Избива ме на рими напоследък .
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2017-06-23T07:19:06+03:00

Харесва ми твоята изповедност! Погалена си от съдбата! Поздрави, Ивче!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-06-22T14:44:50+03:00

Трудностите не плашат истинските мъже и сигурно до теб ще спре. Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-06-22T10:30:56+03:00

Иве, горе главата! Не може само удари да ти нанася, от време на време има и малко радост. А аз ти пожелавам ежедневна доза от нея. Поздрави!