Галеница на Съдбата...
Галеница не съм на съдбата...
Често ме удря и ме тормози...
Напук затваряла ми е вратата...
Дарявала ми е бодливи рози...
Гальовна никога тя не е била...
Даже напротив, много жестока!
Срещу и винаги аз съм сама –
като някаква си забутана стока.
Такава е, уви – несправедлива...
Боря се с нея, все сме на нож.
Боря се все да бъда щастлива,
затова и не бъди толкова лош...
Дума добра, едничка ми стига...
Мъничко нежност, малко любов.
Че животът е, знай, гадна верига –
да бъдеш до мен дали си готов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
.
