Jul 2, 2009, 5:47 PM

Генезис

  Poetry
905 0 1

                                      ГЕНЕЗИС

                    на внуците - Ивелин и Кристиан


                      Раждането на живот си е Чудо

                       - реално и не съвсем.

                        Тайнствено, мистично

                   осъществяване на съзиданието...

                          И Богът в нас ни пресъздава

                    чрез тези, които са Бъдеще...

                         В началото бе ИДЕЯТА-

                            Голямата, Всевечната,

                   изпълнената с абстрактен смисъл...

                  Тя ще ескалира бавно и методично

                   и само двете клетки на полярността

            съзнават своите безпрецедентни способности...

                 Всемирната ЛЮБОВ покрива делата си

                       със защита от искрящи комети,

                              с екран на грижовност

                               и нетенденциозен контрол...

   А ние всички с безгласна молитва можем да благодарим,

                                  че всичко това се случва...

                                        Нека тихичко запеем!!!

                                                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Хаджипопгеоргие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...