Jun 21, 2018, 9:29 AM

Гилотина

  Poetry
535 0 0

Стара вече беше тя,
отнела хиляди животи.
Острието й от времето се запиля,
но още може да работи.

 

Дебелото раздърпано въже,
още главата й държеше.
Изгнилото й от дъждове дърво,
като пчела от вятъра жужеше.

 

Отдавна вече чакаше нашата позната,
на площада пред затвора вечен.
Чакаше някой да дръпнат за ръката,
някой що на смъртта си бе обречен.

 

Дойде очакваният ден,
подновена бе от майсторите тя.
Само миг се радва на лика си,
ала нещо сякаш радостта и спря.

 

По пътя на смъртта вървеше,
бледа и красива тъжничка жена.
Тялото й в кръв от бичовете я болеше,
ходеше едвам с омалелите крака.

 

Палачът я погледна от далече,
и сведе жално своята снага.
Животът на мъки невинната обрече,
и гилотината отне женската глава.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

02.12.2010г. Една творба от началото на творчеството ми. 

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...